Една българска поговорка гласи, че рибата се вмирисва от главата,

 

Една българска сентенция гласи, че рибата се вмирисва от главата, т.е. разпада на обществото стартира от ръководещите. Несъмнено интензивността, или бездействието на народа също са значими фактори, само че въпреки всичко властта и способността за вземането на решения определящи бъдещето на страната, са в ръцете на ръководещите.

Страната ни е процъфтявала когато отпред са стояли мъже със мощен темперамент. Преди към 2400 години над дедите ни господства цар Котис I. За него римския създател Валерий Максим споделя следното: “Когато цар Котис чул, че атиняните го подаряват с атинско поданство, той отвърнал: -  Тогава и аз им давам правата на своя народ. Така тракийския държател посочил благородния си дух наблягайки, че никога Атина не стои над траките. ” - Valer. Max. 3.7.7.

За същият този наш античен държател, Плутарх предава други забавни разкази: “Когато на Котис бил подарен леопард от някакъв богат човек, тракийският цар отвърнал подарявайки лъв. В различен случай на Котис била подарена изтънчено красива ваза. Тракийският цар благодарил учтиво на донора, огледал вазата деликатно и я счупил блъскайки я в пода. На въпроса за какво е сторил това, благородникът отвърнал – За не санкционира прекомерно сурово някой от подчинените си, в случай че той по нехайство счупи този по този начин хубав съд. - Плутарх, Изказвания на царе и пълководци, 14.

Дали един ден нашите политици ще схванат, че щом са се кандидатирали с желанието да ръководят, те са ДЛЪЖНИ да демонстрират постоянно почтено държание, а и да пазят по всевъзможен начин ползите на народа ни? Дали в миналото политиците ще схванат разликата сред търсенето на другарство с непознати страни и сервилното държание? Никой няма да те почита, в случай че самия ти не уважаваш себе си и не цениш достолепията на личния си народ. Сатрап и гаулайтер се става елементарно, само че да си общественик – това се удава на малко на брой.

Sparotok